26 янв. 2009 г., 15:13

Чичопейче в зимно утро пее

1.4K 0 16

 

Чичопейче в зимно утро пее.
Вика, пита: "- Пролетта къде е?

Всички се затъжихме за нея -
с топло слънчице да ни огрее!"

Пролетта гласчето му дочува
и на север тръгва да пътува,

а пред нея, по поля и жици,
вестоносци са цветя и птици.

Първо цъфва бялото кокиче -
него пролетта го най-обича.

После, по полета и чукари,
грейват златожълти минзухари

и зюмбюл, и алена иглика -
като пламък от земята блика.

Морни сиви жерави, високо,
викват от небето ведрооко.

Мерне ли се жълтата авлига -
значи вече пролетта пристига.

Щом пък кукувичката закука -
значи пролетта е вече тука!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...