Чичопейче в зимно утро пее.
Вика, пита: "- Пролетта къде е?
Всички се затъжихме за нея -
с топло слънчице да ни огрее!"
Пролетта гласчето му дочува
и на север тръгва да пътува,
а пред нея, по поля и жици,
вестоносци са цветя и птици.
Първо цъфва бялото кокиче -
него пролетта го най-обича.
После, по полета и чукари,
грейват златожълти минзухари
и зюмбюл, и алена иглика -
като пламък от земята блика.
Морни сиви жерави, високо,
викват от небето ведрооко.
Мерне ли се жълтата авлига -
значи вече пролетта пристига.
Щом пък кукувичката закука -
значи пролетта е вече тука!
© Ангел Чортов Всички права запазени