3 окт. 2018 г., 13:51  

Чии сега са тези гащи 

  Поэзия » Юмористическая
1091 19 26

Гръмна вчера в махалата,

ама че забавен слух –

каза ми го баба Злата,

със ушите си го чух.

 

Че съседът чичо Божко

е загазил до уши,

а горката леля Тошка

няма кой да утеши.

 

Завчера по късна доба,

се прибрал пиян-залян.

Легнал си, но пък от джоба

се подал парцал пембян.

 

Блещи му се леля Тошка,

слага двойни очила.

„Колко проста съм кокошка,

що ли е това сега?...”

 

Влиза внучката й Сашка

и се смее до сълзи.

„Абе, бабо, туй са прашки!

Дядо ли те поднови?

 

Що седиш и им се звериш?

С цвете цъфнало отпред!...

Бягай бързо да ги мериш!  

Баси!...  Секси-силует!”

 

Възмути се леля Тошка

и замръзна тя за миг,

но дойде й твърде множко

и нощта разцепи с вик:

 

„Ставай, верни ми другарю!...

Мърдай живо бе, пиргиш!...

Рипай, бързо отговаряй,

че дървото, я го виж!...

 

Чии сега са тези гащи?

На кого са бе, мискин?

На мръсници ли си плащаш?

Думай бързо, кучи син!...”

 

Чичо Божко с поглед мътен

само вдига рамене.

Не проблясва спомен смътен –

как и той да разбере?

 

„Слушай, гълъбице! Тошке!

Нямам никаква вина!

Утре пък нали е Прошки

и за теб помислих, нá!

 

Купих ти от магазина

за подарък хубав шал,

Но през кръчмата наминах...

Сигур там съм го посял?...

 

Малко се почерпих с наш`те

и заплеснахме се там...

А пък чии са тези гащи –

вярвай ми, съвсем не знам!”

 

„Гледай да си спомниш всичко -

туй не е кошмарен сън!...

Виж го, похотливец чичко!

Но ще спиш нощес навън!..."

 

После изруга високо

(котката от страх се скри),

с епитети най-жестоки

чичо Божко украси...

 

"Марш  сега оттук на двора! 

И парцала си вземи!

На магарето в обора

на ушите го вържи!

 

Може да е утре Прошки

и целува се ръка,

но да ме не казват Тошка,

ако ти простя това!..."

© Роберт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се за усмивката ти, Силвия!...Пропуснал съм някак присъствието на твоя коментар!...Благодаря, че си се отбила при мен!...
  • Дари, Свободей, просто се опитах да ви усмихна, дано съм успял
  • Ох, че благо ми стана!
  • В кръчмите трябва да се влиза без гащи, иначе може да пострадат невинни хора ей така за едното нищо. Горкият! Иди после обяснявай
  • Благодаря!...Радвам се, че ти харесват, Ирина!...
  • Все ми се иска да ти напиша стихотворен коментар,но от тая конкуренция,просто не смея,но обичам твоите разказвателно-диалогични стихове,Роби!
  • Влади, Данаиле, Кети, Албена, благодаря за вниманието и добрите думи!...
    Много усмивки ви желая в днешния чудесен есенен ден!...
  • Ама как си се развихрил, Роберт!... Такова удоволствие и настроение ми създаде! Благодаря ти!
  • Свежо и приятно четиво!!!
  • Много забавно, разсмя ме! Браво!
  • Благодаря на всички, които се спряха тук, за да се запознаят с премеждията на клетия чичо Божко!...
    Кери, голямо удоволствие ми достави да прочета коментара в рими - както винаги си на висота в хумора!... Благодаря, приятелче!...
  • Въй, горката леля Тошка!
    Край и нямат патилата...
    За таквизи, няма прошка!
    Бой с точилка по главата!
    А пък, ако ме послуша
    и обуе тези прашки,
    и под сенчестата круша,
    тяло да простре юнашки,
    та да видим, що ще чини,
    оня, дъртия мискинин...
    Май ще пие в къщи вино,
    вместо с вярната дружина...
    Благодаря ти за усмивките, Нико!
  • Хахаха... Горкият!
  • Ох, мускулна треска на стомаха ще имам утре. Мерси, Роби!
  • Случват се и такива неща с неопитните мъже.
    Този Божко май за първи път се забърква в такава каша.
    Добре си описал този семеен скандал, Роби.
    Умееш!
  • Нищо, че си далече, сигурно чуваш смеха ми! Благодаря ти, Роби!
  • Е, не, търкалям се от смях .... Уникален си, приятелю! Благодаря ти за свежия полъх!
  • Смях се с глас.
  • Много свежо, хареса ми. 😂
  • Разсмя ме, Роби! Всичко "видях"! Марко с прашки на ушите ме довърши...
  • Хахахаха....Луд си човече, евала! Сложих си го в любими, ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Брей! Няма прошка за прашка!😅
  • - Ах,ах! Заболя ме, май реброто от безумната сила на смеха!
    Все заричам се:Аз, Роби, няма да чета,
    но уви не изтърпява тази женска ми душа!
    А, сега иди се спри и прокапаха сълзи!
    Милото магаре, развалиха му "рахатя"!
    Нямам думи...но уви, подарих ти лично аз от смях цели две сълзи!
  • чудни патила! Посрещнах ги с усмивка на уста
Предложения
: ??:??