Чии сега са тези гащи
Гръмна вчера в махалата,
ама че забавен слух –
каза ми го баба Злата,
със ушите си го чух.
Че съседът чичо Божко
е загазил до уши,
а горката леля Тошка
няма кой да утеши.
Завчера по късна доба,
се прибрал пиян-залян.
Легнал си, но пък от джоба
се подал парцал пембян.
Блещи му се леля Тошка,
слага двойни очила.
„Колко проста съм кокошка,
що ли е това сега?...”
Влиза внучката й Сашка
и се смее до сълзи.
„Абе, бабо, туй са прашки!
Дядо ли те поднови?
Що седиш и им се звериш?
С цвете цъфнало отпред!...
Бягай бързо да ги мериш!
Баси!... Секси-силует!”
Възмути се леля Тошка
и замръзна тя за миг,
но дойде й твърде множко
и нощта разцепи с вик:
„Ставай, верни ми другарю!...
Мърдай живо бе, пиргиш!...
Рипай, бързо отговаряй,
че дървото, я го виж!...
Чии сега са тези гащи?
На кого са бе, мискин?
На мръсници ли си плащаш?
Думай бързо, кучи син!...”
Чичо Божко с поглед мътен
само вдига рамене.
Не проблясва спомен смътен –
как и той да разбере?
„Слушай, гълъбице! Тошке!
Нямам никаква вина!
Утре пък нали е Прошки
и за теб помислих, нá!
Купих ти от магазина
за подарък хубав шал,
Но през кръчмата наминах...
Сигур там съм го посял?...
Малко се почерпих с наш`те
и заплеснахме се там...
А пък чии са тези гащи –
вярвай ми, съвсем не знам!”
„Гледай да си спомниш всичко -
туй не е кошмарен сън!...
Виж го, похотливец чичко!
Но ще спиш нощес навън!..."
После изруга високо
(котката от страх се скри),
с епитети най-жестоки
чичо Божко украси...
"Марш сега оттук на двора!
И парцала си вземи!
На магарето в обора
на ушите го вържи!
Може да е утре Прошки
и целува се ръка,
но да ме не казват Тошка,
ако ти простя това!..."
© Роберт All rights reserved.
