21 апр. 2014 г., 11:47

Чинии да мием!

1K 0 1

ЧИНИИ ДА МИЕМ! :)

 

Снощи виното си пих

И идейка странничка родих

От любовта щом пиеш

Е като чиниите да миеш

 

Хем сред чистата вода

Се къпеш и си пееш

Хем сред нея плуват

Мазнотии и храна

Остатъци боклук лудуват

Че ти иде да полудееш

 

И търкаш лъскаш там

Хвърляш труд голям 

Със пот и сълзи сърце хълца

Чиния чакаш да заскърца 

 

Да можеш свойто отражение

Да срещнеш в чистий съд

И вярваш – този път

Ще лъсне твоето спасение 

 

НО!

 

Мазнотията не ще да слезе 

Мазно мазно ти се плези 

Търкаш с гъбата най-смело 

… Опа Нямаш вече веро 

 

Но не се отчайвай още 

Струват ли си тъжни нощи  

Виж до пукнатата мивка

Чакат съдове с усмивка 

Махай мазната гадинка

Почвай следваща купчинка 

 

Купи  чаши и чинии

През живота вечно мием

И с бодливи прибори се често бием 

А кога ли ще открием

Вазата с цветя

Сред мръсните петна…

 

Но идва и момент когато

С сърцето – ползвана лъжица

Загребем песничка от птица

И с ноти преядем богато

 

И нечия друга гъбка

Направи първа стъпка

С любов да ни умие

Чупливо сърце да зашие 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Y. Panda Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...