Брей, че птиче гласовито!

Буди ме в зори по тъмно.

Тъничко гласче преплита:

" Чирилик!... Виж! Вече съмна.

Ставай, че навън е чудо!

Клоните, до вчера сиви,

се покриха с изумруди –

малки пъпчици свенливи.

Люляци със цвят налети

дивен аромат разливат.

По дворовете лалета

кръшни стъбълца извиват.

Нарцис кипри се напето

до разпролетени къщи.

Чирилик!... Я виж небето!

Щъркелите се завръщат.

Със звънчето на капчука,

с пъстротата на игличе

Пролетта е вече тука! "...

Брей, че сладкодумно птиче!