18 июл. 2013 г., 00:19  

Чиста порода 

  Поэзия
1883 1 6

Аз съм жена, не от онези наивните -

знам си цената. Ничия болка не искам.

Просто се случвам. Има ме, просто ме има,

има ме в нощите, има ме в дните. И в мислите.

 

Топли са само очите ми (всъщност и дланите).

Някак по навик раздавам парчета мечти.

Само защото съм себе си паля желания.

И съм красива, когато наистина силно боли.

 

Чиста порода съм. Истинска, жива... И гола.

Само душата си нося навсякъде с мен,

с нея докосвам така, както с пръсти не мога,

всичко останало просто не трае и ден.

 

Аз съм такава -  непримирима... и търсеща.

Нежност, която когато прелива, влудява.

Винаги тръгвам по неутъпкани вятърни пътища.

Истински трудна за обич. И за забравяне.

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??