17 мар. 2021 г., 17:29

Чисти души 

  Поэзия
613 0 0

 

Не е вярно това,

че в хората няма доброта.

Не е вярно дори,

че пламък в нас вече не гори. 

 

Бях се усъмнила почти.

Видях много зли очи.

Но не е вярно помни,

дори когато много те заболи.

 

Някои хора са светлина,

обичат и не вярват в лъжа.

Те са там някъде по света.

Късметче от падаща звезда.

 

Не искат нищо в замяна,

само да ти бъдат отмяна.

Не завиждат, не обиждат,

винаги доброто в теб виждат.

 

Борят се за твоята усмивка,

и пробиват твърдата обвивка.

Мислят как да ти помагат,

и всичките усилия си влагат.

 

А ти, с очи пълни седиш,

И се чудиш как да благодариш...

За тази вътрешна топлинка,

и за това чувство на пълнота.

 

Първо поглеждаш небето,

после усещаш сърцето.

Бог ли накара го да играе,

заради него ли лицето сияе?

 

Някои хора са светлина,

и ти показват какво е любовта.

Сладка и мила чистота.

която само пълни твоята душа.

© Ева Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??