17 мар. 2021 г., 17:29

Чисти души

1K 0 0

 

Не е вярно това,

че в хората няма доброта.

Не е вярно дори,

че пламък в нас вече не гори. 

 

Бях се усъмнила почти.

Видях много зли очи.

Но не е вярно помни,

дори когато много те заболи.

 

Някои хора са светлина,

обичат и не вярват в лъжа.

Те са там някъде по света.

Късметче от падаща звезда.

 

Не искат нищо в замяна,

само да ти бъдат отмяна.

Не завиждат, не обиждат,

винаги доброто в теб виждат.

 

Борят се за твоята усмивка,

и пробиват твърдата обвивка.

Мислят как да ти помагат,

и всичките усилия си влагат.

 

А ти, с очи пълни седиш,

И се чудиш как да благодариш...

За тази вътрешна топлинка,

и за това чувство на пълнота.

 

Първо поглеждаш небето,

после усещаш сърцето.

Бог ли накара го да играе,

заради него ли лицето сияе?

 

Някои хора са светлина,

и ти показват какво е любовта.

Сладка и мила чистота.

която само пълни твоята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....