Mar 17, 2021, 5:29 PM

Чисти души

  Poetry
1K 0 0

 

Не е вярно това,

че в хората няма доброта.

Не е вярно дори,

че пламък в нас вече не гори. 

 

Бях се усъмнила почти.

Видях много зли очи.

Но не е вярно помни,

дори когато много те заболи.

 

Някои хора са светлина,

обичат и не вярват в лъжа.

Те са там някъде по света.

Късметче от падаща звезда.

 

Не искат нищо в замяна,

само да ти бъдат отмяна.

Не завиждат, не обиждат,

винаги доброто в теб виждат.

 

Борят се за твоята усмивка,

и пробиват твърдата обвивка.

Мислят как да ти помагат,

и всичките усилия си влагат.

 

А ти, с очи пълни седиш,

И се чудиш как да благодариш...

За тази вътрешна топлинка,

и за това чувство на пълнота.

 

Първо поглеждаш небето,

после усещаш сърцето.

Бог ли накара го да играе,

заради него ли лицето сияе?

 

Някои хора са светлина,

и ти показват какво е любовта.

Сладка и мила чистота.

която само пълни твоята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...