Не е вярно това,
че в хората няма доброта.
Не е вярно дори,
че пламък в нас вече не гори.
Бях се усъмнила почти.
Видях много зли очи.
Но не е вярно помни,
дори когато много те заболи.
Някои хора са светлина,
обичат и не вярват в лъжа.
Те са там някъде по света.
Късметче от падаща звезда.
Не искат нищо в замяна,
само да ти бъдат отмяна.
Не завиждат, не обиждат,
винаги доброто в теб виждат.
Борят се за твоята усмивка,
и пробиват твърдата обвивка.
Мислят как да ти помагат,
и всичките усилия си влагат.
А ти, с очи пълни седиш,
И се чудиш как да благодариш...
За тази вътрешна топлинка,
и за това чувство на пълнота.
Първо поглеждаш небето,
после усещаш сърцето.
Бог ли накара го да играе,
заради него ли лицето сияе?
Някои хора са светлина,
и ти показват какво е любовта.
Сладка и мила чистота.
която само пълни твоята душа.
© Ева Илиева Todos los derechos reservados