Чисто бяла... за Чарли
И тази сутрин Чарли
е пейзажът на моста.
Чарли е декември.
Но бос и с износени чувства.
Преекспониран отвътре.
Складиран до спомен.
И тази сутрин
с тихи призраци,
облечени в облачно,
и чайник - с намордник
от восък. За да не обичаме...
искаме прошка.
По небето.
В прозорци, китарите
дишат като (за) нея.
Спря да вали.
Спрях и да тичам.
По гънки
в джоб, пълен с улици
и чисто ниски комини.
Почистих и снимах.
Обективно...
Гирляндни лица
от витрини.
И шейни без деца
в очите на Господ.
И без, и с олтари
всичко е по-остро отвътре,
отколкото вънка.
Реверанс от илюзии.
И нова сцена. Нов белег. Прима.
Чарли е скромен.
Иска само кокиче.
И чисто бяла,
чисто бяла коприна за...
Не доказвам, че е истина.
Тя просто боли.
Тя е сутрин с кафе, цигара...
и кокичета.
Чарли преглъща.
Аз дишам – за двама ни.
Късно е.
Той я рисува.
Всеки ден. Всеки час.
В мисли. С ръцете си.
Той я рисува –
Оставаща.
А аз искам да я забравя.
Да не помня...
Как и кога...
Дресирани стъпки. Мисли.
Чувства. Чарли. Неделя.
Как всички те
отекват по циферблат от години.
Как Чарли
си поръчва чисто бяло
отричане.
Как смехът
е прозирал...
Разбрах я, когато
си тръгна.
И очите ù.
Ръцете ù.
Разбрах - щриха на сърцето ù.
Чарли клати глава
и пързаля по моста
шейна от картини.
Чисто бели картини.
Чарли е скромен.
Иска само кокиче.
И чисто бяла,
чисто бяла коприна
за косите ù.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киара Все права защищены
