7 февр. 2023 г., 12:35

Чочко

575 1 0

Къде изчезнаха мъжете,

Онези, със сърцето,

Които винаги ще ти помогнат,

Ще ти отстъпят и насочат.

С усмивка ведра ще те заговорят,

И с нежни чувсва ще те обкръжат.

Аман от чочковски момчета,

Със свити мисли, тънък кръгозор.

На вид излъскани и честни,

Душа пропита с жлъч и плесен.

Кафе, цигарка, интернетче,

Телевизионен мач със някое съседче.

Това е то живота нов,

Във нови лъскави квартали.

Напрегнати след работа,

С единствено желание

Количката да си паркираме

На "свое" място и за съжаление

Да се присмиваме на тези,

Дето във калта са влезли.

Това е, друго няма

Изпразнено от смисъл съществуване,

Изхвърлени във кофата умения,

Безмислени надежди за пътуване

В нормалните човешки отношения.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...