7 feb 2023, 12:35

Чочко

576 1 0

Къде изчезнаха мъжете,

Онези, със сърцето,

Които винаги ще ти помогнат,

Ще ти отстъпят и насочат.

С усмивка ведра ще те заговорят,

И с нежни чувсва ще те обкръжат.

Аман от чочковски момчета,

Със свити мисли, тънък кръгозор.

На вид излъскани и честни,

Душа пропита с жлъч и плесен.

Кафе, цигарка, интернетче,

Телевизионен мач със някое съседче.

Това е то живота нов,

Във нови лъскави квартали.

Напрегнати след работа,

С единствено желание

Количката да си паркираме

На "свое" място и за съжаление

Да се присмиваме на тези,

Дето във калта са влезли.

Това е, друго няма

Изпразнено от смисъл съществуване,

Изхвърлени във кофата умения,

Безмислени надежди за пътуване

В нормалните човешки отношения.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...