Feb 7, 2023, 12:35 PM

Чочко

574 1 0

Къде изчезнаха мъжете,

Онези, със сърцето,

Които винаги ще ти помогнат,

Ще ти отстъпят и насочат.

С усмивка ведра ще те заговорят,

И с нежни чувсва ще те обкръжат.

Аман от чочковски момчета,

Със свити мисли, тънък кръгозор.

На вид излъскани и честни,

Душа пропита с жлъч и плесен.

Кафе, цигарка, интернетче,

Телевизионен мач със някое съседче.

Това е то живота нов,

Във нови лъскави квартали.

Напрегнати след работа,

С единствено желание

Количката да си паркираме

На "свое" място и за съжаление

Да се присмиваме на тези,

Дето във калта са влезли.

Това е, друго няма

Изпразнено от смисъл съществуване,

Изхвърлени във кофата умения,

Безмислени надежди за пътуване

В нормалните човешки отношения.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...