7.02.2023 г., 12:35

Чочко

573 1 0

Къде изчезнаха мъжете,

Онези, със сърцето,

Които винаги ще ти помогнат,

Ще ти отстъпят и насочат.

С усмивка ведра ще те заговорят,

И с нежни чувсва ще те обкръжат.

Аман от чочковски момчета,

Със свити мисли, тънък кръгозор.

На вид излъскани и честни,

Душа пропита с жлъч и плесен.

Кафе, цигарка, интернетче,

Телевизионен мач със някое съседче.

Това е то живота нов,

Във нови лъскави квартали.

Напрегнати след работа,

С единствено желание

Количката да си паркираме

На "свое" място и за съжаление

Да се присмиваме на тези,

Дето във калта са влезли.

Това е, друго няма

Изпразнено от смисъл съществуване,

Изхвърлени във кофата умения,

Безмислени надежди за пътуване

В нормалните човешки отношения.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...