24 нояб. 2014 г., 06:47  

Човече…

894 0 13

За светлина родено си, човече -

в планините гайдите да надпяваш,

да превзема песента върховете,

орлите с погледа си да смиряваш…

За топлина родено си, човече –

закрилник да бъдеш, да се надяваш,

духът ти да сее радост далече,

все ръка на слабия да подаваш.

От обич и за обич си родено!

Не спирай и за миг да помечтаваш…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човечност, волност и светли послания излъчва това стихотворение! Прочетох с удоволствие!
  • Дори да станеш и на сто години,
    не слагай на мечтите си предел,
    че който спре - и в райските градини
    не е щастлив без ясна идна цел.
    Поздравления!
  • Съкровено и топло за Човека.
    Поздрави!
  • Хубаво е да ги има тези прекрасни "човечета",
    но за съжаление те май вече са в графата
    изчезващ вид... Докосващ сърцето стих,
    с много красиво и оптимистично послание!
    Поздрави и от мен!
  • Да мечтаем

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...