Човечето със стъкленото копче
То е жител на синьото, стъклено копче
(от пижамката бебешка, с обла яка).
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно с два пръста кончето,
на което пришит е прозрачният свят,
на ажури, в стъклото овално, където -
подредени за него нещата седят.
То, човечето, има юрганче на зайци,
животинка от плюш, с разпрострени уши
и усещане кротко за мляко и майка,
там, оттатък врати, коридори, стени.
Наблюдава небето на рошави шарки,
през прозорец, обрамчен от млада асма,
за поклон се привежда над детска кошарка -
пред човечето с копчето скланя глава.
А пък то се усмихва и нещо разправя
на разшитото копче и синия цвят,
и на малкото чудо - да не притежава,
но да има в ръката си целия свят.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
