То е жител на синьото, стъклено копче
(от пижамката бебешка, с обла яка).
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно с два пръста кончето,
на което пришит е прозрачният свят,
на ажури, в стъклото овално, където -
подредени за него нещата седят.
То, човечето, има юрганче на зайци,
животинка от плюш, с разпрострени уши
и усещане кротко за мляко и майка,
там, оттатък врати, коридори, стени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация