4 сент. 2010 г., 23:12

Човек

854 0 0

Копнея да я имам,

Живея да я връщам,

Милея  да я видя.

Отне ми я, сега кой ще прегръщам.

 

Приемам го, отнемал си милиони,

Завиждам ти, обичат те по цялата земя.

Заричам се - пак ще я намеря да е моя,

Отричам се, но не от теб, а от скръбта.

 

Благà не искам, а блага дума,

Богатство имам, сърце като вселена.

Не мразя никой, по-лошо е от чума,

Човек родих се, човек ще си ме вземеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© okinaf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...