12 окт. 2012 г., 09:38

Човек

Поэзия » Философская

923 0 7

Човек

Веят в мене ветрове,
сезони безумно се гонят,
макар и спокоен наглед,
аз съм за бури устроен,
в моята малка вселена
сам звезди разгорях,
късче по късче, небе
от надежда градях...

Така е навярно със всеки,
днешната орис презрял,
бродя по трудни пътеки...
...търся човек оцелял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

О, Зап!...

2012-10-20T11:18:47+03:00
Eia (Росица Танчева)

"бродя по трудни пътеки...
...търся човек оцелял."
!!!

2012-10-14T09:04:01+03:00
ZAPP (Запрян Колев)

Благодаря на всички за коментарите!
Дхуджи права си за запетаята.
Аргоник , и ти си прав за ориста донякъде..., днешната ни е ясна защото я живеем и можем да я наречем така.Утрешната никой не я знае и тя е само орис.А ако се съобразяваме с това какво е написано досега -нищо не е необходимо да се пише.

2012-10-13T10:21:31+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Поздрав, Зап!

2012-10-12T22:57:04+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Браво, Цапи!

2012-10-12T20:58:18+03:00