12.10.2012 г., 9:38 ч.

Човек 

  Поезия » Философска
577 0 7

 

      Човек

 

 

Веят в мене ветрове,
сезони безумно се гонят,
макар и спокоен наглед,
аз съм за бури устроен,
в моята малка вселена
сам звезди разгорях,
късче по късче, небе
от надежда  градях...

Така е навярно със всеки,
днешната орис презрял,
бродя по трудни пътеки...
...търся човек оцелял.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, Зап!...
  • "бродя по трудни пътеки...
    ...търся човек оцелял."
    !!!
  • Благодаря на всички за коментарите!
    Дхуджи права си за запетаята.
    Аргоник , и ти си прав за ориста донякъде..., днешната ни е ясна защото я живеем и можем да я наречем така.Утрешната никой не я знае и тя е само орис.А ако се съобразяваме с това какво е написано досега -нищо не е необходимо да се пише.
  • Поздрав, Зап!
  • Браво, Цапи!
  • ...а дали има днешна и утрешна орис, Зап? Тя май е една за всеки.
    А за пътеките и хората... един поет с ватенка се е изказал много отдавана
  • Хора много, но човеците за жалост останаха малко. Успех в търсенето!
    Може да съм пристрасна, но за мен ти си главно "Ч", защото знам...
    Поздрави!
    ( след устроен, не би ли трябвало да има точка, а не запетая? само предлагам )
Предложения
: ??:??