Човек

12.10.2012 г., 9:38 ч.

Поезия » Философска

664 0 7

Човек
Веят в мене ветрове,
сезони безумно се гонят,
макар и спокоен наглед,
аз съм за бури устроен,
в моята малка вселена
сам звезди разгорях,
късче по късче, небе
от надежда градях...
Така е навярно със всеки,
днешната орис презрял,
бродя по трудни пътеки... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Човек

Искате да прочетете повече?

Предложения