31 авг. 2006 г., 22:22

Човек

889 0 1

Безкрайност, а е тясно,
трудно е да си намериш място.
Ограничеността те изнасилва
и мозъка ти обезсилва.

Надяваш се на чудо,
лудо до безкрайност, но бездруго
правиш ли изобщо нещо?
Не! Чакаш манната небесна.

Какъв си?
От къде идваш?
Къде отиваш?

Рогатият гордо се изсмя:
- Ха ха ха! Бил си ти човек?!

- Но аз ги мразя, заради тях живея като глупец!

Казанът закипя
и беше вече късно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветан Цеков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля, че е поезия. И мисля, че е наистина стойностно. Пиша 5, защото композицията не ми допада

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...