Безкрайност, а е тясно,
трудно е да си намериш място.
Ограничеността те изнасилва
и мозъка ти обезсилва.
Надяваш се на чудо,
лудо до безкрайност, но бездруго
правиш ли изобщо нещо?
Не! Чакаш манната небесна.
Какъв си?
От къде идваш?
Къде отиваш?
Рогатият гордо се изсмя:
- Ха ха ха! Бил си ти човек?!
- Но аз ги мразя, заради тях живея като глупец!
Казанът закипя
и беше вече късно.
© Цветан Цеков All rights reserved.