Безкрайност, а е тясно,
трудно е да си намериш място.
Ограничеността те изнасилва
и мозъка ти обезсилва.
Надяваш се на чудо,
лудо до безкрайност, но бездруго
правиш ли изобщо нещо?
Не! Чакаш манната небесна.
Какъв си?
От къде идваш?
Къде отиваш?
Рогатият гордо се изсмя:
- Ха ха ха! Бил си ти човек?!
- Но аз ги мразя, заради тях живея като глупец!
Казанът закипя
и беше вече късно.
© Цветан Цеков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
