31.08.2006 г., 22:22

Човек

885 0 1

Безкрайност, а е тясно,
трудно е да си намериш място.
Ограничеността те изнасилва
и мозъка ти обезсилва.

Надяваш се на чудо,
лудо до безкрайност, но бездруго
правиш ли изобщо нещо?
Не! Чакаш манната небесна.

Какъв си?
От къде идваш?
Къде отиваш?

Рогатият гордо се изсмя:
- Ха ха ха! Бил си ти човек?!

- Но аз ги мразя, заради тях живея като глупец!

Казанът закипя
и беше вече късно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Цеков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че е поезия. И мисля, че е наистина стойностно. Пиша 5, защото композицията не ми допада

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...