31 ago 2006, 22:22

Човек 

  Poesía
720 0 1

Безкрайност, а е тясно,
трудно е да си намериш място.
Ограничеността те изнасилва
и мозъка ти обезсилва.

Надяваш се на чудо,
лудо до безкрайност, но бездруго
правиш ли изобщо нещо?
Не! Чакаш манната небесна.

Какъв си?
От къде идваш?
Къде отиваш?

Рогатият гордо се изсмя:
- Ха ха ха! Бил си ти човек?!

- Но аз ги мразя, заради тях живея като глупец!

Казанът закипя
и беше вече късно.

© Цветан Цеков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мисля, че е поезия. И мисля, че е наистина стойностно. Пиша 5, защото композицията не ми допада
Propuestas
: ??:??