И какво, ако светът е неразбрал
за болките ти, радостите, обичта?!
Нима Човек за показ е живял,
а не, за да гради в себе си света?!
И какво, ако си сам и търсиш брод
в житейския си път нелек?!
Човек не ще е сам, щом носи Бог
и върви единствено напред!
Какво, ако светът край тебе се разпада
и няма място за душата ти - подслон?!
Нима да си Човек не е награда
в този свят на бездушниците - дом?!
© Галина Кръстева Все права защищены