И какво, ако светът е неразбрал
за болките ти, радостите, обичта?!
Нима Човек за показ е живял,
а не, за да гради в себе си света?!
И какво, ако си сам и търсиш брод
в житейския си път нелек?!
Човек не ще е сам, щом носи Бог
и върви единствено напред!
Какво, ако светът край тебе се разпада
и няма място за душата ти - подслон?!
Нима да си Човек не е награда
в този свят на бездушниците - дом?!
© Галина Кръстева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
