16 мар. 2006 г., 12:59

Човек - удавил се в "тинята"...

815 0 9

 

Живот
на алкохолик, невзрачен.
Сърце
на несретник, неудачник.
Лице
набраздено от самота.
Ръце
окървавени от веригите.
Душа
изпуснала за винаги мига.
Мисли -
глутница диви кучета.

Човек -
удавил се в "тинята"...


Лежи...
Под него тротоара тъжен.
Над него,
пулсираща реклама "Skype".
Крака -
те вече не му служат,
повече....
не са му нужни.... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Веси, послушах съвета ти и се постарах да добавя нещо накрая. Дано да е станало сега по-добре.
  • Да.... В поезията трябва да има повече място на картините от живота. Колкото тъжни и понякога грозни да са. Поздравления!
  • 6 от мен...
  • Хах супер е! Реално...
  • Благодаря на всички за коментарийте и за оценките!
    Веси, аз не виждам какво още може да се добави, за мен е ясно, "човекът" просто го няма. Опитах да употребя колкото може по-малко думи, като зад всяка дума търсих повече съдържание. Не зная, дано да съм го постигнала. Ако имаш идея, с удоволствие я сподели с мен.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...