Mar 16, 2006, 12:59 PM

Човек - удавил се в "тинята"...

  Poetry
812 0 9

 

Живот
на алкохолик, невзрачен.
Сърце
на несретник, неудачник.
Лице
набраздено от самота.
Ръце
окървавени от веригите.
Душа
изпуснала за винаги мига.
Мисли -
глутница диви кучета.

Човек -
удавил се в "тинята"...


Лежи...
Под него тротоара тъжен.
Над него,
пулсираща реклама "Skype".
Крака -
те вече не му служат,
повече....
не са му нужни.... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Веси, послушах съвета ти и се постарах да добавя нещо накрая. Дано да е станало сега по-добре.
  • Да.... В поезията трябва да има повече място на картините от живота. Колкото тъжни и понякога грозни да са. Поздравления!
  • 6 от мен...
  • Хах супер е! Реално...
  • Благодаря на всички за коментарийте и за оценките!
    Веси, аз не виждам какво още може да се добави, за мен е ясно, "човекът" просто го няма. Опитах да употребя колкото може по-малко думи, като зад всяка дума търсих повече съдържание. Не зная, дано да съм го постигнала. Ако имаш идея, с удоволствие я сподели с мен.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...