Mar 16, 2006, 12:59 PM

Човек - удавил се в "тинята"...

  Poetry
813 0 9

 

Живот
на алкохолик, невзрачен.
Сърце
на несретник, неудачник.
Лице
набраздено от самота.
Ръце
окървавени от веригите.
Душа
изпуснала за винаги мига.
Мисли -
глутница диви кучета.

Човек -
удавил се в "тинята"...


Лежи...
Под него тротоара тъжен.
Над него,
пулсираща реклама "Skype".
Крака -
те вече не му служат,
повече....
не са му нужни.... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Веси, послушах съвета ти и се постарах да добавя нещо накрая. Дано да е станало сега по-добре.
  • Да.... В поезията трябва да има повече място на картините от живота. Колкото тъжни и понякога грозни да са. Поздравления!
  • 6 от мен...
  • Хах супер е! Реално...
  • Благодаря на всички за коментарийте и за оценките!
    Веси, аз не виждам какво още може да се добави, за мен е ясно, "човекът" просто го няма. Опитах да употребя колкото може по-малко думи, като зад всяка дума търсих повече съдържание. Не зная, дано да съм го постигнала. Ако имаш идея, с удоволствие я сподели с мен.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...