22 июн. 2018 г., 17:13

"Човекът"

751 0 0

“Човекът”

 

Човекът, заслепен от житейски мъдрости лъжливи,

губи се в измислен свят,

лута се, върти се в лабиринт от илюзии ронливи

и бленът за него с реалността е слят.

 

Ала истина какво е? Не е ли и тя мираж?

Действителността размита е, липсва и лице..

Само ние определяме какви сме и какви не сме.

Затова да бъдеш себе си, изисква се кураж!

 

Душата във човека, сякаш кат' фантом присъства

И защо днес все крием я, правейки се че отсъства?!

Защото ако признаеш, че боли те – заклеймен ще си, ала

ако себе си залъгваш, от живота победен ще си!

 

Човекът, той просто иска мъничко разбран да бъде,

но стръхът да не изглежда слаб - още по-страхлив го прави

и затворен във черупката си страда,

да сподели не може и духовно пада, пада ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...