22.06.2018 г., 17:13

"Човекът"

749 0 0

“Човекът”

 

Човекът, заслепен от житейски мъдрости лъжливи,

губи се в измислен свят,

лута се, върти се в лабиринт от илюзии ронливи

и бленът за него с реалността е слят.

 

Ала истина какво е? Не е ли и тя мираж?

Действителността размита е, липсва и лице..

Само ние определяме какви сме и какви не сме.

Затова да бъдеш себе си, изисква се кураж!

 

Душата във човека, сякаш кат' фантом присъства

И защо днес все крием я, правейки се че отсъства?!

Защото ако признаеш, че боли те – заклеймен ще си, ала

ако себе си залъгваш, от живота победен ще си!

 

Човекът, той просто иска мъничко разбран да бъде,

но стръхът да не изглежда слаб - още по-страхлив го прави

и затворен във черупката си страда,

да сподели не може и духовно пада, пада ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...