10 авг. 2013 г., 13:06  

Човекът е Вселена! 

  Поэзия » Философская
520 0 2

Човекът е Вселена!



Душата ми е мъничка Вселена
в която Моят Дух е приютен!
Съзижда вечност, топла, преродена
в човешки образ  изявен чрез мен!

Сърцето ми - създател на Планети,
а моят Ум - строител на Слънца,
изпраща в Космоса дори Комети,
като едни вестителки на Любовта!

Земята - мойта Звездна Порта
отворена за мен и Нощ, и Ден,
О, Боже, нека бъда вечно с тебе Горда
и Доброто да Пребъде в Мен!

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тук гордостта я съчетавам, като добродетел. Да си над обикновените неща, не дребнави, а по-възвишени, граничещи с чувството да достойнство, чест и авторитета на отделният човек. Неговата индивидуалност и чувството му за самоуважение.
    .... Затова се съчетава "доброто да пребъде в мен" - за да се разглежда като добродетел. При надделяване на лошата страна се превръща всяко едно нещо в порок. Според проявите. Ножа също служи да рязане на хляб или за оръжие и се управлява от ума и от ръцете, които го държат. Така мисля.
  • Чудесен е финалът с молбата ти към Бога за победа на добрата над лошата ти страна, но това трудно може да се съчетае с гордостта, която е един от най-големите пороци. Поздрави!
Предложения
: ??:??