Човекът е Вселена!

Aug 10, 2013, 1:06 PM 2014-08-29T15:35:21+03:00

Poetry » Phylosophy

513 0 2

Човекът е Вселена!

Душата ми е мъничка Вселена
в която Моят Дух е приютен!
Съзижда вечност, топла, преродена
в човешки образ изявен чрез мен!

Сърцето ми - създател на Планети,
а моят Ум - строител на Слънца,
изпраща в Космоса дори Комети,
като едни вестителки на Любовта!

Земята - мойта Звездна Порта
отворена за мен и Нощ, и Ден,
О, Боже, нека бъда вечно с тебе Горда
и Доброто да Пребъде в Мен!

Лъчиста

Author has locked rating.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

p74poli (ЛЪЧИСТА)

2013-08-10T15:47:53+03:00

Тук гордостта я съчетавам, като добродетел. Да си над обикновените неща, не дребнави, а по-възвишени, граничещи с чувството да достойнство, чест и авторитета на отделният човек. Неговата индивидуалност и чувството му за самоуважение.
.... Затова се съчетава "доброто да пребъде в мен" - за да се разглежда като добродетел. При надделяване на лошата страна се превръща всяко едно нещо в порок. Според проявите. Ножа също служи да рязане на хляб или за оръжие и се управлява от ума и от ръцете, които го държат. Така мисля.
lordly (Лордли Милордов)

2013-08-10T14:15:47+03:00

Чудесен е финалът с молбата ти към Бога за победа на добрата над лошата ти страна, но това трудно може да се съчетае с гордостта, която е един от най-големите пороци. Поздрави!