Aug 10, 2013, 1:06 PM  

Човекът е Вселена!

674 0 2

Човекът е Вселена!



Душата ми е мъничка Вселена
в която Моят Дух е приютен!
Съзижда вечност, топла, преродена
в човешки образ  изявен чрез мен!

Сърцето ми - създател на Планети,
а моят Ум - строител на Слънца,
изпраща в Космоса дори Комети,
като едни вестителки на Любовта!

Земята - мойта Звездна Порта
отворена за мен и Нощ, и Ден,
О, Боже, нека бъда вечно с тебе Горда
и Доброто да Пребъде в Мен!

 

 

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук гордостта я съчетавам, като добродетел. Да си над обикновените неща, не дребнави, а по-възвишени, граничещи с чувството да достойнство, чест и авторитета на отделният човек. Неговата индивидуалност и чувството му за самоуважение.
    .... Затова се съчетава "доброто да пребъде в мен" - за да се разглежда като добродетел. При надделяване на лошата страна се превръща всяко едно нещо в порок. Според проявите. Ножа също служи да рязане на хляб или за оръжие и се управлява от ума и от ръцете, които го държат. Така мисля.
  • Чудесен е финалът с молбата ти към Бога за победа на добрата над лошата ти страна, но това трудно може да се съчетае с гордостта, която е един от най-големите пороци. Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...