26 февр. 2020 г., 11:48

Човекът, хлебарката и края на света

700 0 0

                                  Атомният взрив и лъчи

                                  от земята човека ще заличи,

                                  а Тя си живее в сутерена

                                  на сградата от атома разрушена!

       

                                  По ум бил човекът пръв

                                  от малката твар до царя лъв,

                                  но може ли като нея, без зор,

                                  да преодолее врата на дом или двор?

     

                                  Хвали се човекът, че е герой,

                                  че в секса атлета е той!

                                  Не! Нейно е качеството ценно -

                                  размножава се като за последно!

                  

                                  Хлебарката - Тя е феномена,

                                  Тя е героя на тази сцена,

                                  Тя е чудото, на природата дете,

                                  това не значи, че само хляб яде!

     

                                  Хлебарката още съществува

                                  преди човекът да се зачене,

                                  заради нея жена ми пропсува,

                                  сънят избяга от мене.

       

                                  До дома са двайсет стъпала,

                                  две секретни мандала,

                                  два прага на вратата -

                                  прегради до спалнята и кревата.

      

                                 Заложени капани, отрови,

                                 на науката изобретения нови,

                                 но в борбата пак Тя успява

                                 и сега ходи да ми се подиграва.

      

                                 Чувам как промъква се в мрака,

                                 спира до кревата и чака...,

                                 пак е чувам как пълзи...!

                                 Светвам лампата, отварям очи....

        

                                 Грабвам чехъла, но уви!

                                 Като Болт на олимпийските игри -

                                 шампион голям, непобедим,

                                 Тя изчезва като дим.

                

                                 Аз, Човекът, забивам байракът!

                                 Победата твоя ,Ти дочака!

                                 За добрата игра във всеки мач,

                                 поклон пред добрия играч!

     

                                 Ако дойде Ада и отиде си Рая

                                 и на света се види края,

                                 Тя пак ще пирува в сутерена

                                 на някоя сграда от атома разрушена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...