Човекът, хлебарката и края на света
Атомният взрив и лъчи
от земята човека ще заличи,
а Тя си живее в сутерена
на сградата от атома разрушена!
По ум бил човекът пръв
от малката твар до царя лъв,
но може ли като нея, без зор,
да преодолее врата на дом или двор?
Хвали се човекът, че е герой,
че в секса атлета е той!
Не! Нейно е качеството ценно -
размножава се като за последно!
Хлебарката - Тя е феномена,
Тя е героя на тази сцена,
Тя е чудото, на природата дете,
това не значи, че само хляб яде!
Хлебарката още съществува
преди човекът да се зачене,
заради нея жена ми пропсува,
сънят избяга от мене.
До дома са двайсет стъпала,
две секретни мандала,
два прага на вратата -
прегради до спалнята и кревата.
Заложени капани, отрови,
на науката изобретения нови,
но в борбата пак Тя успява
и сега ходи да ми се подиграва.
Чувам как промъква се в мрака,
спира до кревата и чака...,
пак е чувам как пълзи...!
Светвам лампата, отварям очи....
Грабвам чехъла, но уви!
Като Болт на олимпийските игри -
шампион голям, непобедим,
Тя изчезва като дим.
Аз, Човекът, забивам байракът!
Победата твоя ,Ти дочака!
За добрата игра във всеки мач,
поклон пред добрия играч!
Ако дойде Ада и отиде си Рая
и на света се види края,
Тя пак ще пирува в сутерена
на някоя сграда от атома разрушена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
