Човекът, когото обикнах
Не искам да започвам отначало.
Комромиси да правя не желая.
Тъга горчива пак да ме обсебва...
И самотота да ме обладава...
Но срещнах те... И сълзите ми спряха.
Душата ми ранена се пробуди.
И хиляди съцветия изгряха...
Тъгата моя някъде прокуди.
И изгрев нов сърцето ми съзира.
И трепет, и омая непознати.
Гласът не чувам, който ме възпира
и доводите му познати:
"Ще страдаш, ще боли те много!
Не вярвай ти, нали опита?
Да любиш, туй такава е тревога...
Едва събра душата си разбита."
"Ще трябва смелост." - казвам си накрая,
копнежа на сърцето да послушам.
Ще бъда ли "любима", аз не зная...
В прегръдката ти искам да се сгуша.
И пристан мой да бъдеш, тревога...
И радост, и сълза неутешима,
че цяла да съм само с тебе мога...
Докоснах те мечта - неуловима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Кръстева Все права защищены
!!! Нека този път да е ЗАВИНАГИ!!! 