Не искам да започвам отначало.

Комромиси да правя не желая.

Тъга горчива пак да ме обсебва...

И самотота да ме обладава...

Но срещнах те... И сълзите ми спряха.

Душата ми ранена се пробуди.

И хиляди съцветия изгряха...

Тъгата моя някъде прокуди.

И изгрев нов сърцето ми съзира.

И трепет, и омая  непознати.

Гласът не чувам, който ме възпира

и доводите му познати:

"Ще страдаш, ще боли те много!
Не вярвай ти,  нали опита?

Да любиш, туй такава е тревога...

Едва събра душата си разбита."

"Ще трябва смелост." - казвам си накрая,

копнежа на сърцето да послушам.

Ще бъда ли "любима", аз не зная...

В прегръдката ти искам да се сгуша.

И пристан мой да бъдеш, тревога...

И радост, и сълза неутешима,

че цяла да съм само с тебе мога...

Докоснах те мечта - неуловима.