10 июл. 2008 г., 21:31

Човекът, когото вече не познавам

1K 0 3
Дори не трогнах се, че си със нея.
За тебе вече не копнея.
Раните си аз затворих
и повече за нас не проговорих.

Но ти си толкова различен.
Тя незнайно как те промени.
На друг отгоре ти приличаш,
но вътре същият ли си ти?

Не зная как да ти го кажа,
махай се, не струва тя.
Дори обаче да ти го докажа,
мене ще изкараш зла.

Намразиш ли ме, аз те губя.
Победителката ще е тя.
Затова, за да не те загубя,
пред тебе ще си замълча.


10.07.2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...