Jul 10, 2008, 9:31 PM

Човекът, когото вече не познавам

  Poetry » Love
1K 0 3
Дори не трогнах се, че си със нея.
За тебе вече не копнея.
Раните си аз затворих
и повече за нас не проговорих.

Но ти си толкова различен.
Тя незнайно как те промени.
На друг отгоре ти приличаш,
но вътре същият ли си ти?

Не зная как да ти го кажа,
махай се, не струва тя.
Дори обаче да ти го докажа,
мене ще изкараш зла.

Намразиш ли ме, аз те губя.
Победителката ще е тя.
Затова, за да не те загубя,
пред тебе ще си замълча.


10.07.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...