Jul 10, 2008, 9:31 PM

Човекът, когото вече не познавам

  Poetry » Love
1K 0 3
Дори не трогнах се, че си със нея.
За тебе вече не копнея.
Раните си аз затворих
и повече за нас не проговорих.

Но ти си толкова различен.
Тя незнайно как те промени.
На друг отгоре ти приличаш,
но вътре същият ли си ти?

Не зная как да ти го кажа,
махай се, не струва тя.
Дори обаче да ти го докажа,
мене ще изкараш зла.

Намразиш ли ме, аз те губя.
Победителката ще е тя.
Затова, за да не те загубя,
пред тебе ще си замълча.


10.07.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...