Човекът от маранята
ЧОВЕКЪТ ОТ МАРАНЯТА
Август свлече жежка багреница,
млъкнаха в убийствения пек
косерът – в превитата лозница,
и овцете – в хладния егрек,
Шаро спря синджира си да тръска,
барата завря като чорба! –
и стиши се клюмналата гъска
в сянката на старата върба,
цигани в разбрицана талига
мъкнеха откраднато сено,
гледах в прашуляка как се вдига
слънцето – размазано петно,
ден да бе, да грохне до премала,
а пък той дере парцали зной,
ако блага нощ се е задала,
я прати по-скоро, Боже мой,
трия пот със старата си капа
и потъвам в обедния пек...
С гъските през барата си шляпам –
просто пламнал спомен за човек.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
