3 мая 2024 г., 15:41

Човекът от Софийското поле

891 2 1

ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ

... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си,
дори да ви приличам на кретен, картината направо си е жалка –
допускам, че сега си чати с мен жената от съседната седалка,

или шофьорът, клаксона надул, ми маха за летящото си здрасти,
додето полицейският патрул ни дебне всинца в дрипавите храсти,
и лъжем се един през друг, че сме загрижени за болките на всеки,
животът си върви на кестерме, въртят ни в кръг пустинните пътеки,
над огънеца в пътното котле сварих ви тази нощ две шепи леща –
вървя самин в Софийското поле с надеждицата жив човек да срещна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...