3 may 2024, 15:41

Човекът от Софийското поле

  Poesía
896 2 1

ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ

... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си,
дори да ви приличам на кретен, картината направо си е жалка –
допускам, че сега си чати с мен жената от съседната седалка,

или шофьорът, клаксона надул, ми маха за летящото си здрасти,
додето полицейският патрул ни дебне всинца в дрипавите храсти,
и лъжем се един през друг, че сме загрижени за болките на всеки,
животът си върви на кестерме, въртят ни в кръг пустинните пътеки,
над огънеца в пътното котле сварих ви тази нощ две шепи леща –
вървя самин в Софийското поле с надеждицата жив човек да срещна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...