May 3, 2024, 3:41 PM

Човекът от Софийското поле

  Poetry
894 2 1

ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ

... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си,
дори да ви приличам на кретен, картината направо си е жалка –
допускам, че сега си чати с мен жената от съседната седалка,

или шофьорът, клаксона надул, ми маха за летящото си здрасти,
додето полицейският патрул ни дебне всинца в дрипавите храсти,
и лъжем се един през друг, че сме загрижени за болките на всеки,
животът си върви на кестерме, въртят ни в кръг пустинните пътеки,
над огънеца в пътното котле сварих ви тази нощ две шепи леща –
вървя самин в Софийското поле с надеждицата жив човек да срещна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...