ЧОВЕШКА   СЛЕПОТА

Вода и пепел Бог събра,

човек по образа си Той направи,

идеята му бе добра,

но човекът Бога изостави.

Човекът възгордя се,

забрави защо се е родил.

Да алчнее той не спря се

и с подлост всичко придобил.

Той иска във разкош да тъне,

да сменя гаджета безброй,

ракия вечер да опъне

и цигарите да са от сой.

Мисли, че владее си съдбата,

не раздава любовта

и не му пука за душата,

мисли я за простота.

Иска дрехите да са шикозни,

а му е мръсна съвестта.

Говори  думички помпозни,

изтича на душата годността.

Той с очи – слепец е,

не вижда важните неща,

само себе си обича,

без духовна свобода.

Събуди се, ти, човече,

не проспивай възможността.

Бързай, времето изтече

ще се каеш във вечността.

Направи добро за някой,

не кради и не завиждай!

Така ще те обикне всякой.

Ръка за помощ ти подай!

Какъв е смисълът Божествен?

Че всеки трябва да дари любов

по начин блажен и най–естествен.

Да я получи – пак да е готов.

Обичай, когато те обичат!

Обичай, когато те мразят!

Обичай, когато те отричат!

Обичай, дори да те газят!