14 мар. 2013 г., 23:01

Човешката тъга

617 0 2

Една надежда -
че животът продължава.
Не виждаш ли, Тъга,
Светът мълчи?
И всичкото е чиста гаща плява,
човек живее даже без мечти.
А ти навярно
друго мислиш
и нижеш своите мечти в гердан.
Повярвай,
злото съществува,
още в прародителския ни
железен стан.
И баба ти е прела злоба някога.
И ти си пил от мрак кърма.
Едничка е светинята-
до гроба.
Не виждаш ли, човешко е, Тъга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!Когато човек познава тъгата, е по-човечен, по добър, по-чист!
    Поздравления!
  • Стихотворението е хубаво.Тъгата е обрисувана живописно.Само "чиста гаща плява" някак не пасва.Може би "чиста проба плява" би било по-добре.Но ти ще си решиш.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...