Mar 14, 2013, 11:01 PM

Човешката тъга

  Poetry
610 0 2

Една надежда -
че животът продължава.
Не виждаш ли, Тъга,
Светът мълчи?
И всичкото е чиста гаща плява,
човек живее даже без мечти.
А ти навярно
друго мислиш
и нижеш своите мечти в гердан.
Повярвай,
злото съществува,
още в прародителския ни
железен стан.
И баба ти е прела злоба някога.
И ти си пил от мрак кърма.
Едничка е светинята-
до гроба.
Не виждаш ли, човешко е, Тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!Когато човек познава тъгата, е по-човечен, по добър, по-чист!
    Поздравления!
  • Стихотворението е хубаво.Тъгата е обрисувана живописно.Само "чиста гаща плява" някак не пасва.Може би "чиста проба плява" би било по-добре.Но ти ще си решиш.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...