27 апр. 2016 г., 20:54  

Човешко

963 0 20

Както мога, роня трошици

от Знанието всеки ден!

Гледам, ангелски душици

как събират ги край мен!

 

Бързо никнат им крилата,

пърхат с  тях, да полетят,

носейки слънца в сърцата

светъл става ми денят! 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приключихме ли? Благодаря ви! Да се опитаме, да сме по- добри! Та дори и да е само опит, пак е нещо...!
  • Видях, Исмаиле! Не съм се и съмнявала. Писала съм, коментирала съм защото съм преценила, че може да има чуваемост. С "телевизори" избягвам да разговарям. Честит празник! Аз се надявам че всички можем да заровим томахавката. Ако се замислим... няма какво да делим. Всички сме хора, всички грешим.
  • Поздравявам те за мъжката постъпка!
  • Раде, Ирен, Бел, надявам се, да сте видели ,,човешко"то! И аз съм човек! Благодаря ви!
  • Исмаиле, и на мен ще ми кажеш че меря с двоен аршин? Знаеш, че и грешки съм ти посочвала, и съм те критикувала и съм похвалила когато ми е харесало. Така ли е? Писал си и за мен, и за Белла, възможно и за други. Не е там работата. Знаеш ли къде е основната разлика между между "Словесен еквилибрист" на vale5 и твоят "Икар"? vale5 пише за явлението като такова, а ти отправяш квалификация към самият него. А ако случайно в неговото стихо си открил някого... ееее... Това означава единствено, че ти виждаш някого в тази светлина.
    Останалото Рада ти го е написала и напълно споделям нейното мнение.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...