Apr 27, 2016, 8:54 PM  

Човешко

  Poetry
959 0 20

Както мога, роня трошици

от Знанието всеки ден!

Гледам, ангелски душици

как събират ги край мен!

 

Бързо никнат им крилата,

пърхат с  тях, да полетят,

носейки слънца в сърцата

светъл става ми денят! 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приключихме ли? Благодаря ви! Да се опитаме, да сме по- добри! Та дори и да е само опит, пак е нещо...!
  • Видях, Исмаиле! Не съм се и съмнявала. Писала съм, коментирала съм защото съм преценила, че може да има чуваемост. С "телевизори" избягвам да разговарям. Честит празник! Аз се надявам че всички можем да заровим томахавката. Ако се замислим... няма какво да делим. Всички сме хора, всички грешим.
  • Поздравявам те за мъжката постъпка!
  • Раде, Ирен, Бел, надявам се, да сте видели ,,човешко"то! И аз съм човек! Благодаря ви!
  • Исмаиле, и на мен ще ми кажеш че меря с двоен аршин? Знаеш, че и грешки съм ти посочвала, и съм те критикувала и съм похвалила когато ми е харесало. Така ли е? Писал си и за мен, и за Белла, възможно и за други. Не е там работата. Знаеш ли къде е основната разлика между между "Словесен еквилибрист" на vale5 и твоят "Икар"? vale5 пише за явлението като такова, а ти отправяш квалификация към самият него. А ако случайно в неговото стихо си открил някого... ееее... Това означава единствено, че ти виждаш някого в тази светлина.
    Останалото Рада ти го е написала и напълно споделям нейното мнение.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...