11 нояб. 2023 г., 07:20

Човешкото не е за хората, уви 

  Поэзия » Гражданская
524 2 8
 

Размазан от Живота за пореден път
напук на цялата невинност чиста,
събирам кървави парчета своя плът
и с кръв изписвам болките на листа.

На думи пак повярвал от химери
оказах се отново пръв глупак.
Наивниците като мене живи дере
Съдбата с ледено сърце от мрак.

И без да съм виновен, съм такъв -
Защото вярвам в думи, като чест,
като достойнство, обещания, а всичко блъф
оказва се събрано в тях сега и днес!

За кой ли път урока не научих -
Човешкото не е, уви, за хората...
И празносвовието си недоизказано тук свърших
в пореден стих написан в мен... от болката...

30.10.2023.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И това е така!
    Мерси, Петре.
  • Еее, '' За кой ли път урока не научих - Човешкото не е уви, за хората...'', прав си, но не може и не бива да изменим на самите нас.
  • Много силни думи използваш по мой адрес, Ничка, за което благодаря.
    Но ще трябва скоро да пусна нещо шашаво, че наистина напоследък все сериозни творби пускам, а требе да има разнообразие.
  • Много истини, Гош!
    Напоследък само силни стихове вадиш!
    Това ми харесва много, продължавай така!
    Ето защо си ми от любимите автори!
  • За това и аз се сещам, Довереница, мерси.
  • Мъдрецът го е казал неведнъж:
    "Не се ядосвай! И това ще мине"
    Ще се яви дъга след летен дъжд
    и пролетта ще дойде подир зимата.
  • Трудно е, но другото за мен не е опция, късно е на дърти години гад да ставам 😊
    Мерси за коментара, Катя.
  • Тъжно е когато те разочароват, а още по-трудно е да останеш след това добър човек. Познато ми е.
Предложения
: ??:??