Човешкото не е за хората, уви
Размазан от Живота за пореден път
напук на цялата невинност чиста,
събирам кървави парчета своя плът
и с кръв изписвам болките на листа.
На думи пак повярвал от химери
оказах се отново пръв глупак.
Наивниците като мене живи дере
Съдбата с ледено сърце от мрак.
И без да съм виновен, съм такъв -
Защото вярвам в думи, като чест,
като достойнство, обещания, а всичко блъф
оказва се събрано в тях сега и днес!
За кой ли път урока не научих -
Човешкото не е, уви, за хората...
И празносвовието си недоизказано тук свърших
в пореден стих написан в мен... от болката...
30.10.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
